Венета ЕвтимоваЗа съревнованието и битките, които печелим или губим.
Знаете ли, че е едно от най-старите бойни изкуства в света kalaripayattu е произлязло от Индия, като дори съществуват доказателства, че стои в основата и е дало начало и на останалите източни бойни изкуства и тяхната философия. А знаете ли, че ако се запишете на калари, както го наричат съкратено, ще започнете тренировки от първата степен, която е нищо по-различно от една смазваща ащанга или пауър йога практика? Едва след дълги дни и часове, в които ще подготвяте тялото си с такива практики, ще започнете да практикувате и бойни техники по двойки, да включвате оръжие и т.н.
Войните, практикуващи калари са владеели аюрведа, били са вещи и в лечението и в медитацията, търсели са просветление. Когато Индия е станала британска колония kalaripayattu е било забранено и се е практикувало тайно, и кой знае, може би затова йога, която толкова прилича на първата степен на калари е станала толкова известна и разпространена по света, докато калари все още се практикува, но славата му е далеч по-малка от тази на йога.
А знаете ли, че един от най-значимите индийски и йога епоси Бхагават Гита е разказ за разговора между аватара (божествено въплъщение) Бхагаван Кришна и воина Махатма Арджуна, състоял се на бойното поле Курукшетра между армиите на враждуващите родове Каурави и Пандави преди започването на битката за царството на предците им.
Цялата световна история, техническия, умствения и дори духовния напредък се раждат в условия на съревнование и битки, независимо дали са държавни, световни или междуличностни.
От невръстна възраст сме закърмени с идеята да успеем, да сме по-добри, да сме първи. Още в училище започват оценките, тестовете, състезанията. Победителите получават награди , поощрения и всеобща възхита, всеки иска да се докосне до тях и да бъде на тяхно място.
Не е никак чудно тогава, че да пуснеш и да се откажеш от съревнованието или от това, което смяташ за свое, независимо в каква сфера е то – работа, спорт, ум, нечие сърце, е „най-трудната йога асана.“ Но защо въобще трябва да пускаме? Лошо ли е да искаме да се изявим, да сме първи, да сме най-добрите?
Разбира се, че не е лошо! В определен етап от живота си дори трябва да развиваме уменията си да се съревноваваме, да изпъкваме, да отстояваме нещата, които смятаме, че ни принадлежат. Но ако искате да навлезете надълбоко в духовното самоосъзнаване ще е добре да се научите и да пускате.
Според моята учителка има два пътя за развитие, учене и просветление:
Единият е чрез болката. Ние срещаме през жизнения си път хора и обстоятелства, които ни причиняват радост, но много често и болка. И именно болката е тази, която ни поставя на мястото на другия, кара ни да разсъждаваме, да усещаме, да чувстваме, затваря сърцата ни и след това ги отваря, още по-големи, излекувани и отдаващи лечебна енергия. Защото сърцето има такава енергия, то не търпи да е затворено, то търси начин да полети, да дава и да приема обич. Това е трудният път, който може да продължи дълго – един живот не стига, за да се извърви.
Другият път е отвътре, той е интуитивен. Знаеш какво да направиш, знаеш кога, синхроничности и съвпадения се стичат към теб и те водят, а ти си празен. Нямаш желания, нямаш намерения, но те водят интуицията, любовта и съзнанието да служиш на света. Тогава светът сам ти прави път и нарежда делата ти. Няма нужда да се бориш, няма нужда от карма и болка. Пускаш, оставяш, не искаш, а всичко, което ти трябва идва само. Това са просветлените, тези които променят света, имат неизброим брой последователи и думите им отекват през вековете.
Естествено малко са тези, които успяват да достигнат до такива висоти на просветлението, но и ние, най-обикновените хора, сме забелязали силата, която се крие в умението да пускаш и да се освобождаваш от зависимости към идеи, хора, предмети или постижения.
Когато пуснеш, но истински и от сърце, потича една нова енергия и нарежда всичко така, както трябва да бъде. Когато не си вкопчен ти си свободен за новото, направил си му място. Когато не си вкопчен ти не диктуваш на съдбата си как трябва, според теб, да се нареди и тя се нарежда както е най-добре.
Да пуснеш в йога практиката си
Имате ли амбиции по отношение на йога? Да направите някой сложен баланс или да сте гъвкави като момичето на постелката до вас? Ако е така се запитайте защо практикувате. Какво ви води в йога залата ден след ден, кое е това специално нещо, което получавате всеки път, когато идвате, независимо дали правите или не баланси и дали сте изумително гъвкави или не, и се съсредоточете върху него. Точно там е скрито вашето съкровище.
Да пуснеш в работата си
Тук, като че ли е малко по-лично. Ние в голяма степен се отъждествяваме с работата си. Благосъстоянието ни зависи от работата ни. Изявата ни в обществото зависи от нея, семейството също. На работа ние прекарваме повече време отколкото навсякъде другаде! Затова се запитайте какво обичате, вършите ли с любов работата си?
„Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.“
П. Дънов
Ако не обичате работата си не спирайте да търсите такава, която обичате или се научете да обичате тази, която имате. Така сами ще усетите какво в работата трябва да пускате с лекота, за да ви върви, за да сте щастливи и удовлетворени от нея.
Да пускаш другите
Често се случва да страдаме от илюзията, че знаем повече и по-добре, особено от децата и по-младите членове на семейството. Когато сме в разцвета на младостта си дори страдаме от илюзията, че знаем по-добре от всички останали кое как трябва да бъде. Или както е казал Бърнард Шоу:
„Не съм достатъчно млад, за да знам всичко.“
Пуснете тази илюзия, нима наистина имате нужда от такава тежест в главата си. Изберете лекотата и дайте право на другите да следват собствения си път.
Да пуснеш в любовта
Ние често се борим и се държим здраво вкопчени за любов, която отдавна вече не е любов. И причините за това вкопчване могат да са наистина много. Навик, социален кръг, семейство, материално удобство, вложение на време и усилия. Трудно е да се пуска в отношенията между мъж и жена, защото са въвлечени страшно много емоции, надежди, амбиции, близост и споделяне. Но само пускането би ни позволило да изпитаме и разберем дали любовта е истинска и може да устои на времето. И дали този човек е нашият човек.
Да пуснеш младостта
Е, това вероятно също е едно от най-трудните пускания. Животът ни принуждава, независимо дали искаме или не, да пуснем младостта, но във съпротивата е скрито страданието от това, че този етап си отива. Ако не сме осъзнати за собствената си вътрешна стойност и я пресяваме и оценяваме само заради външен вид и години, раздялата ни с този житейски период може да е болезнена и да продължи дълго.
Да пускаш обидата, когато някой е постъпил несправедливо
Когато някой постъпва нечестно това винаги е за негова сметка. Написано е в сметката му и ще трябва да я плати, но вие простете. Всички ние имаме записани грехове на сметка и никой не е идеален. Всеки е бил лошият в нечий живот и добрият в живота на друг. Винаги помнете това преди да съдите. Обидата изпива част от енергията ви и ви дърпа назад. Прекъснете енергийната връзкар която ви свързва с обидата, не слугувайте с ценната си енергия на тази ниска вибрация.
Съзнавам, че да даваш съвети е много лесно и приятно, но когато се стигне до практиката нещата са малко по-различни. Ние сме хора, понякога по-силни, понякога по-слаби, изтъкани от емоции, отношения и връзки с другите. И все пак вярвам, че ако сте стигнали до тук, ако сте се заинтересували от тази статия, то вие сте на пътя на ПРОБУЖДАНЕТО и осъзнаването на собствената си сила и ценност. Винаги, когато можете пускайте, обичайте и се доверявайте на света, защото какво друго по-добро от това ни остава?
Венета Евтимова
