Рудолф Щайнер:
„Чрез това, че често сме се прераждали в света, ние постепенно сме стигнали до такива отношения, че по правило не срещаме човек, с когото да не сме били заедно в някое от предишните ни прераждания. Изглежда ни случайно, че срещаме един или друг човек. В действителност всичко това се дължи на предишните прераждания, където сме се срещнали, където са изградени силите, водещи до сегашната ни среща.“
Трябва да сме наясно, че всичко в живота ни е една среща. Среща с нас самите, със семейството ни, с другите, с Бог. Но нашата най-лична среща е с нашата карма. Това, което ни се случва днес, утре, в този живот е резултат от нашите действия и решения взети в миналите животи на душата ни. Във всяко превъплъщение нашата душа избира две – три теми, които да отработва в рамките на един живот. По – рядко може да се съсредоточи само върху една основна тема, например страданието.
Кармата сама по себе си няма конкретни цветове и краски, тя не е изцяло добра или лоша, а по-скоро е вибрираща, променяща се, преливаща във всеки цвят на дъгата. Пътят на кармата е този на еволюцията на душата. Чрез отработване на кармата, душата има възможност да се издигне на по-високо ниво на развитие. Кармата не е само резултат от нашите преки действия, но и е последствие от нашето бездействие, от всички онези мисли, желания и планове, които не сме реализирали в миналото, въпреки че сме имали възможност. Как се преодолява натрупана лоша карма? Чрез постигане на равновесие и баланс. Постигането на равновесие преминава през изживяване на противоположностите. Например, ако в минал живот човек е бил агресивен, яростен, ревнив, то в този живот душата му има нужда да преживее опит, чрез който да развие благост, служене на Бога, съпричастност и безкористност.
Важно е да се разбере, че кармата се изчиства само чрез натрупване на нов опит. Носителят на карма е душата. Образно казано душата като носител на кармата се реализира чрез тялото, в което се е превъплътява. Когато душата избере тяло, тя избира себе си. Затова физическото тяло е много важно.
Душата се манифестира като Аз, чрез избраното от нея тяло. Душата казва: „Това тяло, това съм Аз!“
Душата избира всичко. От семейството, в което да се роди, през мястото, където да живее, до хората, с които да се срещне и какви взаимоотношения да има с тях. Душата избира такива обстоятелства, които да й осигурят най-добри условия за израстване. Ние живеем във времето. Но нашето развитие не започва с нашето физическо раждане и не приключва с нашата физическа смърт. Нашето развитие е резултат от многото животи на душата. Във всеки нов живот душата „подновява“ онова, което е прекъснала. Дали ще реши да преодолее недостатъците, които носи със себе си от минал опит, или да развие своите добродетели и таланти, зависи от нейния свободен избор.
Когато става въпрос за миналото не е важно кои сме били преди, например в минал живот, а какъв път ще изберем сега. От това как душата ни ще премине през този живот зависи доколко тя ще израсне. Жизненият ни план може да бъде променен като живеем по-осъзнат живот, развиваме любящи мисли и желания, вяра в доброто и в Бог. За да се случи това е важно да не гледаме с гняв, носталгия, ярост или каквито и да е било натрапчиво чувство към миналото, или със страх и недоверие към бъдещето, а да живеем в настоящето осъзнати и напълно присъствени. Така пълноценно ще присъстваме и в живота на другите. А кармата се отработва само и единствено, чрез нашите взаимоотношения с другите.
Кармичните отношения възникват между хората при всяко едно общуване. Но когато между двама души се появят силни, неконтролируеми емоции, това показва, че тези хора са се познавали и в минали животи. Кармичните отношения носят в себе си нерешени емоции като вина, страх, зависимост, гняв, ревност… изобщо те са силни и противоречиви. И точно поради наличието на тези нерешени емоции хората се привличат отново и отново в нови въплъщения. Дава им се шанс да започнат отначало, но след известно време те отново повтарят старите си емоционални модели. Духовната цел на новата среща между двамата е те да намерят нов избор, различен от този, който са взели в предишни животи.
Кармичната среща се познава по това, че срещнатия човек ви се струва странно познат, емоционално близък, привлича ви към себе си без ясна причина, усещате силно вълнение при срещите ви, необяснима енергия витае около него, имате силен прилив на емоции в негово присъствие, при това не винаги и само положителни. Често тази среща е съпроводена от взаимно привличане. Тя е съдбоносна и за двамата. Може би в предишен живот сте били в роднинска връзка или партньорски взаимоотношения. Но всеки от вас е наранил другия, злоупотребил е с него, с неговите чувства и привързаност. Създали сте един за друг дълбок физически и емоционален ад.
И сега, в този живот вие сте свързани енергийно с общо минало, с общ ад. Много е важно да промените това. Трябва да се създадат нови модели на емоционално общуване и близост между двама ви. Това може да стане само, чрез осъзнаване и зачитане свободата и личния избор на другия. Целта на тези кармични връзки е признаване на свободата и значимостта на другия. Целта на всяка нова среща е всеки да осъзнае причината за своите силни емоции и да ги преодолее.
Въпросът, който стои пред вас е дали трябва да отработите общата си карма заедно?
Такова разбиране е грешно, общата карма като аргумент за поддържане на една връзка е неправилно разбиране. Кармата не се отработва заедно. Тя е индивидуална работа. Кармичната обвързаност изисква да се освободим напълно от взаимоотношения, които ни ограничават и ни пречат да почувстваме и изградим собствената си цялост. Предизвикателството към двамата е всеки сам да се справи с вътрешната си болка. Всеки има отговорност само към себе си. И в основата на тази отговорност стои развитото съзнание. Когато разберем причините за кармичната обвързаност и повтарящите се емоционални реакции, ще можем да се освободим от миналата си карма и зависимости. Нужно е да поемем изцяло отговорност за себе си. Да осъзнаем, че носим отговорност за своя живот и за своите връзки.
Когато имаме травмиращи отношения, най-напред е нужно да открием причините, които са ги породили – дали тези отношения са следствие на неизпълнени договорености или са от незрялост, неосъзнаване, неразбиране, или самозаблуди?
Ново отношение в партньорствата означава преди всичко да се променим ние самите. Най – важното решение, което трябва да вземем е да разпознаваме в партньора друга душа, която също иска да расте.
Ние влизаме в партньорски отношения за да се развиваме и да израстваме чрез тях.
Чрез тях призоваваме, изразяваме, създаваме и изпитваме аспекти от самите нас. Няма по-добра възможност да открием себе си, освен във взаимоотношението с другите.
И независимо дали говорим за отношение към родители, деца, роднини или любим човек, важно е да помним, че докато не използваме взаимоотношенията като инструмент за сътворяване на себе си, ние ще се проваляме.
Нашата карма е свързана с хората около нас. Нашите спътници в живота са нашите кармични партньори. Ние сме се привлекли един друг за да решаваме заедно кармичните си противоречия. Не можем да продължим по-нататък, докато не срещнем тези хора, с които имаме нерешени кармични проблеми. Тези хора са нашите кармични длъжници, защото имаме дълг към тях и обратното. Кармичният дълг не може да бъде опростен. Само в непосредствено общуване с тези хора, ще преодолеем дълга си или ще натрупаме още по-голям. От нас зависи. Само ние сме в състояние да отработим личната си карма и пътя е един, чрез осъзнатото, любящо общуване. Чрез комуникация с другия като душа с душа. С помощта на нашето собствено осъзнаване, ще помогнем и ще отработим кармата на семейството, на мястото, където живеем, на държавата.
Отработената лична карма е отработена колективна карма. За това всеки един от нас е важен, всяко общуване и партньорска връзка е от значение. А пътят на преобразуването на кармата е само един и той е на осъзнаването и самопознанието на душата.